РУСКИЯТ ОТГОВОР
Проф. Евгений ГИНДЕВ
http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=6946:2018-03-22-18-59-59&catid=687:broi-12-2018&Itemid=131
Терезагейт?
Защо изменниците от Русия и другите страни от бившия съветски блок умират във Великобритания, а не в САЩ, Германия или Франция, примерно казано? На този въпрос любителите на черния хумор отговарят така: защото там няма Ми-6! Но дали е толкова странно, че Великобритания се е превърнала в гробище на предатели, олигарси и дори на серийни убийци с дебели портфейли? Не е странно, както и това, че те умират по време на важни събития в Русия, които са определящи не само за нейното бъдеще. През седмицата преди президентските избори в Русия някои се опитаха да превърнат студената война в гореща, поводът бе мистериозното отравяне в английския град Солсбъри на бившия служител на военното разузнаване и Министерството на външните работи на Руската федерация Сергей Скрипал и на неговата дъщеря Юлия. Мотивите на организаторите на тази провокация, в стремежа си да повлияят върху избора на руснаците, само увеличават подкрепата им за президента Путин. И се потвърдиха думите на леля Поли от знаменитата книга на Марк Твен за Том Сойер, че няма по-голям глупак от стария глупак. Но този, който повтаря едни и същи грешки, завършва по правило с позор.
Когато обаче президентът Тръмп назначава „ястреба” Майк Помпео, смятан за един от не най-умните хора в Америка, за държавен секретар на САЩ, а на мястото му в ЦРУ слага „експерт инквизитора” Джина Хаспъл, не бива да се учудваме, че премиерът на Великобритания Тереза Мей е яхнала метлата на русофобията, за да се задържи на власт. Тя обаче стигна дъното, обвинявайки Путин и Русия за британското напускане на ЕС. Да обвиняваш чужда държава и президента й за изхода от референдума в собствената си държава, още повече когато това е било предизборно обещание и на собствената ти партия, това си е направо шизофрения! Но какво да се прави? Щом западните медии и българските им „беквокали” са стигнали дотам, че да подпомагат, рекламирайки я, продажбата на книгата на някой си Мирзаянов (самообявил се за създател на силно отровния нервнопаралитичен газ „Новичок”), да ги оставим да си носят позора! Защото, както твърди въпросният Мирзаянов, всеки можел да произведе този газ. А формулата му можела да се види единствено в неговата книга, отпечатана от издателство „Амазон” и продаваща се за 30 долара. Мирзаянов със сигурност е най-печеливш от „отравянето” на Скрипал и неговата дъщеря, но си живурка необезпокояван в Щатите. У нас „анализатори” като Георги Коритаров, Антон Тодоров, Асен Агов и пр. цитират въпросната книга като библия, гледайки в тавана на студиата. Така правели римските гадатели, наречени авгури, които не смеели да се погледнат в очите, за да не се разсмеят... Но затова, и не само за това, в следващия брой.Сега предлагаме по-широко разгърнатите разсъждения на проф. Евгений Гиндев за дегенеративните процеси в човешкия разум, който е в състояние да взриви света заради една ченгеджийска провокация.
• ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА ВОЙНА и примерът на Александър III
Ако на нас, днешните хора, в нещо ни е провървяло, това е неочакваната възможност да погледнем очи в очи непосредственото действие на историческия процес, да осмислим неговото превръщане от възможност в действителност. Този процес обаче съвсем не е нещо безобидно. Той включва и използва като свой инструмент и нас, неговите наблюдатели.
Да погледнеш в очите самия Абсолют, несъмнено би означавало да осъзнаеш, че иде реч не за някаква отвлечност като процес, а за бездна, която теб самия поглъща и заплашва човешкото оцеляване като вид, в този напълно безсмислен и лишен от логика свят. И става страшно.
Сама по себе си вселената в своето битие няма разум и логика, за разлика от Човека, но по всичко изглежда, че човешкото съществуване противоречи на онова, което знаем за вселената. Ако съдим по епоса на Гилгамеш, този парадокс е бил осъзнат още от шумерите.
Разгадаването на „Загадката на историята” и на „Загадката на Всемира” е единствената разумна цел на всяко мимолетно създание. Тя стационира неговото присъствие и предава максимално възможния смисъл в една безсъдържателна и напълно лишена от разумност всеобхватна среда. И тази среда, за щастие на това мимолетно създание, е успяла да създаде от вихъра на случайността върха на собствените си възможности – човешкия разум, единственото, което може да я обхване и осмисли.
Но какво виждаме?
Виждаме, че в наблюдаваното непосресредствено действие на историческия процес липсва точно човешкият разум. Просто него го няма. Има страсти, абсурдни идеи, „тънки и дебели сметки”, а виж, разум няма! Светът е като бакалия, където се пресмятат абсурди. Починалият наскоро световноизвестен учен Стивън Хокинг отдели на съществуването на човечеството още само 500-600 години.
Това, в мащабите на Вселената, е нищожно малко, по-точно утре. И когато проектираш този мащаб във времето и пространството на планетата Земя, става безпощадно ясно, че ние съзнателно се самоубиваме, че унищожаваме не само собственото си бъдеще, но и бъдещето на неродените поколения. И че с тях загива и върховното творение на вихъра на случайностите - Човешкия разум! И че дегенериралият разум е по-страшен и от природната необходимост.
За съжаление, човешката история дава прекалено много доказателства именно в тази посока. Фактите, свързани с началото на Първата световна война, са достатъчно красноречиви: игра на емоции, династични резправии и желязна последователност на историческия експеримент, носещ скромното наименование глобален християнски проект.
За какво иде реч?
За правдата, че за всичко случващо се има повод. И за истината, че има и причини за това. За провокацията, че с обгазяването на някакъв руски предател във Великобритания изведнъж се пръкна озъбеното лице на апокалипсиса; че се очертаха рогата на Злото; че забучаха тръбите на библейския Ерихон!.. И за това, че като задача и предмет на това Зло се очерта изтриването от планетата на цяла една държава и унищожаването на нейния многомилионен народ. Да казваме ли, че държавата е Русия и че набелязаният за унищожаване е православният руски народ? За Злото, изглежда, не е от значение, че подобен опит би спестил на Абсолюта онези 500-600 години. Важното е, че намеренията за това задоволяват неговите болезнени амбиции и пренебрегват терминалните последици.
Каква е бленуваната цел? Тя е пълното унищожаване на руската държава и на руския народ. Русия се смята за главна преграда пред пълното тържество на Глобалния проект – изкристализираната същност на Злото и неговият носител колективния Запад. Има шанс за някакъв дребен компромис, ако Русия се съгласеше да се свие до размерите на Московското княжество, т.е. дотам, откъдето тръгна нейният бляскав имперски възход. Но това е пренебрежимо малка възможност. С две думи, съществуването на Русия е неприемливо за Запада, никаква милост и никакво снизхождение.
Откъде тръгна всичко?
Ако говорим за нашето време, става дума за разпадането на Съветския съюз в края на 20-ия век. В този момент колективният Запад се самоизлъга, че работата е почти свършена, и не се потруди за комплексен поведенчески и исторически анализ. Впрочем, това е основната му слабост, която го подвежда вече 1000 години. Няма да бъде пресилено да се предположи, че тази слабост и ще го довърши. Това показват опитите, усилията и хронологията от времето на тевтонците и шведите, през годините на кръстоносните походи към Светите места, до Наполеон и Хитлер. И в наше време до Роналд Рейгън, Барак Обама и Тереза Мей.
Изправена пред преизподнята, Русия започна да се възправя. И се възпдигна! И това наистина бе чудо на чудесата. И то се случи. А смаяният Запад разбра, че някъде е сбъркал. Но сбърка не само той. И нова Русия сбърка. Тя се надяваше, че Западът ще я приеме като съуправител на новия световен ред, след като премахна идейните разногласия. И вече години тя отказва да разбере, че нещата са много по-дълбоки, че тя е нежелана като фактор и топос в този глобален свят. Русия сбърка в стремежа си непрекъснато да доказва, че е като тях, като другите, макар че не беше и не можеше да бъде. И не проумя, че въобще не се интересуват от нейните уверения и доказателства. И че тази нейна упоритост се се превръща в нова съдбоносна руска грешка. И че тя непременно ще доведе до своите последствия. Накрая гръмна английската провокация. Отрицанието - „не сме го направили”, призивът - „посочете доказателства”, позоваванията на римския пример „кому е изгодно”, както и призивът „нека всеки да спазва общите правила”, създават тягостното впечатлението, че нещата сякаш се развиват като в телевизионната игра „Съдебен спор”. Някой някъде из кремълските кули изглежда е забравил, че геополитическото поле не е съдебна зала. И че съдът там въобще не търси истината. Че раздава присъди, а за справедливост не може да става и дума. В геополитиката има други измерения, които са неприложими в полето на нравствеността, което е силното поле на Русия.
На този фон особено несъстоятелна е позицията, в която руската страна настоява да бъдат спазвани “общите правила”. Както обясни проф. Пол Робинсън, преподаващ курс по държавна политика и международни отношения в Университета в Отава, двете противостоящи страни разбират коренно различно международните правила, както и смисъла на който те служат. Според Русия правилата са симетрични - те действат по един и същ начин за всички страни в даден конфликт. За САЩ обаче, правилата са асиметрични и тяхното действие зависи от това дали са удобни за тях или не. Дадена страна действа „справедливо” или „несправедливо”. Тази гледна точка означава, че дефакто няма общи правила, и САЩ определят кой е “добрият” и кой е “лошият”. По тази логика престъпниците трябва да се предадат и да се смирят с ареста, войниците, водещи “неправилна” война, трябва да се предадат в плен на “правилните”.
Но кой в света определя кое е справедливо, кое е правилно, и кое не е? И какъв е смисълът?
Според САЩ, казано по-просто, това трябва да решават т. нар. либерални държави, тъй като справедливостта, като идея за съблюдаване на индивидуалните човешки права, исторически се е формирала на Запад. Съгласно тази теория жертвите на мирното население при освобождаването на Мосул или Рака от САЩ са били нещо лошо, но оправдано, докато жертвите сред мирното население при освобождаването на Алепо от Русия и Сирия са били морално неоправдани и са неприемливи. И тъй като Русия и Сирия разбират „човешките права” не така, както ги разбират САЩ, действията им се квалифицират като неприемливи дори в най-малка степен.
С други думи, и САЩ, и Русия мислят рационално, но действат от различни рационалности. Големият въпрос е възможно ли е да се преодолее тази разлика?
Имайки предвид, че двете рационалности изразяват мирогледни идеи, опиращи в материални и исторически предпоставки, това е невъзможно. Или е възможно, но при мирогледна капитулация на една от страните. В това отношение
става напълно безсмислено очакването, че английската страна ще посочи доказателства.
Вече споменах, че геополитическото поле не е съд и неговите присъди са не само за подсъдимия, те се издават за назидание. И са вердиктът, който създава отношенията в обществото. А “отношенията” са нужни за коректив на това общество, за неговото сплотяване срещу опасност или срещу лошите и неразумни момчета.
Руските държавници и политици, изглежда, по някакви неразбираеми съображения, се притесняват да създават “отношения”, които да бъдат обица на ухото на колективния Запад. Може би защото все още се надяват да бъдат приети в западния клуб.
На 7 март т. г., в едно от руските телевизионни предавания, съветникът на Директора на Росгвардията Александър Хинщейн заяви: „Западните страни и САЩ не са врагове на Русия, а нейни конкуренти, като всяка отстоява своите национални интереси”. Така и за глухия цар стана ясно от думите на г-н Хинщейн, че Хитлер и нацистка Германия например не са били врагове на СССР, а негов конкурент! И че този конкурент във войната срещу Съветския съюз просто е преследвал своите национални интереси, а не е водил война за унищожение на цяла държава и цял народ.
Да наричаш конкурент държава, която в своите официални документи открито те нарича враг, това вече твърде основателно поставя въпроса за собствената ти състоятелност. Дори като съветник. Но г-н Хинщейн не е сам. Руската интернет платформа politobzor.net обяви, че е започнала войната с англо-саксонците и че англичание са започнали първи. И че това може да се окаже последната война на Русия!
Нима не е ясно, че на Запада му е нужен враг,
без който неговите вътрешни проблеми ще бъдат просто негови вътрешни проблеми. Друг е въпросът, че те са, които ще го довършат. Но това са, да ги наречем, западни проблеми. Руската беда е, че за втори път Западът успешно пренася собствените си проблеми върху плещите на Русия. Руската дипломация винаги е била силна, но нейният провал е, че позволи отново образът на собствената й държава да бъде превърнат в символ на “Империя на злото”.
Има един геополитически принцип, който Русия не спази: преди да бъде велика държава, една държава трябва да стане Велика! Това предполага, че е противопоказно да се утвърждава принципа „Граби с пълни шепи от живота”. Този принцип не води до величие, защото отглежда нация, която трудно би оцеляла в противоборство. Още по-зле е, ако в тази борба за оцеляване се употребява и езика на врага - това би било залог за неминуемо поражение.
Използването на вражеския език е все едно, че гледаш и разбираш света като врага си.
За каква кауза може да се мисли и говори в такъв случай?
Днес светът е затънал в глобалния либерализъм и е замрял на прага на собствената си гибел, защото е доминиран само на базата на идеи, пред които практически капитулираха всички.
Пред очите на света капитулира днес неолиберализмът.
И значи за човечеството е необходимо нещо ново, което да обедини поизбледнелите идеи за справедливост и патриотизъм. Нужно е някой да вземе върху себе си новата глобална мисия и да обяви забравените ценности от името на целия човешки род. При всичкото нежелание такова нещо да се прави, историческата необходимост подтиква именно към този път, защото това е нужно на света. И друг не може да го направи освен най-голямата държава в нейното най-силно поле – нравствеността. И не защото някой я принуждава да го прави, а защото тя самата е вселена и защото друго тя не може да бъде. Един път опита и опитът за малко не успя. Трябва да опита втори път, помъдряла и възмъжала. И тъй като всяко ново е добре забравено старо, има всички шансове за успех, тъй като през цялото време на своето съществуване човечеството е решавало едни и същи задачи.
Борбата по този път, според поета, е “безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична”. Не е моя работа да давам съвети – това е въпрос, който ще решава руският народ и руските държавни фактори. Но известни полезни примери от тхяното минало недавно, могат да помогнат.
В края на 19 век, някъде по руско-афганистанската граница, един казашки есаул (капитан) задържал със своя ескадрон група група контрабандисти, сред които се оказали и двама английски офицери. Както тогава се практикувало, за контрабанда и въоръжена съпротива на граничните власти контрабандистите набързо били разстреляни, но с английските офицери есаулът се чудил какво да прави. Накря решил и по казашки яко ги наложил с нагайката, след което ги пуснал по живо, по здраво да се махат.
И те се добрали до Англия. Но вместо да си затраят, подали рапорти и жалби за тяхното “отвратително унижение от руснаците”. Жалбите стигнали до нейно величество. Както се полага, кралица Виктория изпратила до руския император Александър III протест. Всъщност това било ултиматум, който изисквал казаците да бъдат наказани и да поднесат извиненията си за оскърбяването на британската корона.
Александър Трети отговорил на ултиматума по следния начин:
1. Никакви извинения на британската корона да не се поднасят.
2. На решителния есаул да се изпрати следната императорска телеграма: “Поздравявам Ви, полковник. Ако бяхте обесили англичаните, вече щяхте да сте генерал. Александър”.
3. Тази телеграма да се публикува във всички руски вестници.
Това е всичко, което трябва да знаят българските читатели за необходимия руски отговор. И все ми се струва, че той няма да закъснее.
Остава да следим кореспонденцията на Владимир Владимирович, и в частност, със застаряващата мома-англичанка Тереза Мей.
Намалете бройката на хора, които не прои...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Просто, ЗАПАДЪТ обостря диалога, и е ЕСТЕСТВЕНО Русия да не им помага в това. Но "ще прави каквото може".
